Неразривна е връзката на Ита Вегман с антропософската лечебна педагогика. Към 1924 г. тя се е превърнала в движение и се прилагала в около двадесет дома и института.
През детството и младостта си Ита Вегман е израснала покрай дете със специални нужди – брат й Манта, който е бил три години и половина по-малък от нея. Следователно Ита Вегман се е грижила за такова дете от ранна възраст, подобно на Рудолф Щайнер, който също е имал брат с увреждания, пет години и половина по-малък от него.
Практикуването на антропософската лечебна педагогика тръгва от Валдорфското училище в Щутгарт, където е създаден лечебен клас за деца с увреждания и деца с трудности в обучението.
През есента на 1923 г. Ита Вегман за пръв път приема в клиниката и терапевтичния институт дете със специални нужди; скоро след това го последват и други. През април 1925 г. първите деца са настанени в Зоненхоф, а от началото на 1926 г. се използва като дом за деца със специални нужди, както и за болни деца и младежи с физически увреждания.
Като отделение на клиниката в Арлесхайм и под ръководството на Ита Вегман този институт се превръща в семето на едно глобално разширяващо се движение за лечебна педагогика.
Институтът Лауенщайн в Лихтенхайн край Йена (Тюрингия) е основан през пролетта на 1924 г. Домът, разположен в планината Лауенщайн, с парк, градина и дърводелска работилница, се счита за първия напълно функциониращ институт за деца със специални нужди. В постоянен диалог с Ита Вегман, пламенните и идеалистични основатели на този дом го превръщат в малък културен център. Твърди се, че Гьоте е намерил вдъхновение за своята приказка Зелената змия и красивата лилия през 1794 г. в района на Лауенщайн, на брега на река Заал.
Албрехт Щрохщайн е първият, който тръгва оттам, за да открие нов лечебен дом. Старото имение, наречено „замъкът Пилграмсхайн“, е разположено насред голям парк и разполага със стопанство, градини и работилници. Наред с други, там работят Карл Кьониг и съпругата му (до 1936 г.), както и лечебният педагог и художник Херман Кирхнер.
Към 1932 г. от първооснования Лауенщайн тръгват четири нови лечебни учебни заведения: Пилграмсхайн, Герсвалде, Хамбом и Алте фелд.
Междувременно в Англия също са започнали да се създават лечебни домове. През 1930 г. във Финландия и Исландия също започват да функционират такива домове. В Швеция Густав Ритер и госпожа Крагелох основават малкия дом Solberga (по-късно наречен Mikaelgarden) в Ярна, близо до Стокхолм.
Ита Вегман заедно с лекарите организира обучение и повишаване на квалификацията в тази област и поема отговорността за медицинския надзор на тези институти. По този начин в рамките на няколко години възниква мрежа за лечебна педагогика, свързана с практическите аспекти, както и с изследвания и теоретични принципи; също така мрежа за медицински надзор, персонал и консултации във финансовата и икономическата сфера. В икономическо отношение институтите е трябвало да се издържат сами. Тя съпровожда институтите през различните им организационни, икономически и социални трудности и ги посещава колкото може по-често. Ита Вегман винаги е била напълно информирана за настоящото състояние на всеки дом. Също така тя е била много добре информирана за физическото и психическото състояние на сътрудниците там: ако възникнели трудности или те се разболеят, тя обикновено ги канела в Арлесхайм, където да се възстановят или да наберат вътрешни сили. С течение на годините се развива интензивен, взаимен обмен между сътрудниците в различните домове. Понякога „Арлесхайм“ можел да помогне в извънредни ситуации, като изпрати лекар, медицинска сестра, учител по лечебна педагогика или финансов администратор; а затрудненията по време на ваканциите често се решавали, като „Арлесхайм“ предоставял временен персонал. Работниците на „Вегман“ обикновено били гъвкави хора, свикнали да се включват навсякъде, където било необходимо. Хората се познавали помежду си и били наясно със силните и слабите страни на колегите си.
Усилията, които Вегман полага в полза на движението за лечебна педагогика, обаче, не се ограничават само до медицинските аспекти – т.е. медицинските грижи за деца със специални нужди и развитието на този нов клон на антропософската медицина. Тя лично и обстойно насърчава младите, често неопитни учители по лечебна педагогика, когато се е случвало да не знаят какво да правят, като ги съветва не само по отношение на професионалния, но и в личния им живот. За повечето от тези хора с вътрешни проблеми и съмнения, тя е била нещо като „отец изповедник“ и съветник. Те обсъждали с нея емоционалните си проблеми, а също и житейски въпроси – като например за планирания брак. Тъй като Вегман винаги е била запозната с положението в институтите и техните сътрудници, съветите и решенията, които е взимала, винаги са били „съобразени с цялостната картина“. Тя размишлява и действа с оглед на цялата ситуация, както се потвърждава от разказите на няколко лечебни педагози като Льофлер и Пикерт. Стилът на нейната работа в полза на лечебната педагогика носи отпечатъка на една цялостна, възвишена, вътрешно интензивна стратегия.
Едно от най-изявените достойнства на тези пионери на лечебната педагогика несъмнено е била впечатляващата им способност за саможертва. Работата в тези домове е била не само изпълнена със себеотрицание, но и интересна, многостранна, духовно оживяваща и нова, а душите на хората, участващи в нея, са били изпълнени със силното усещане за нова перспектива за живота, основана на грижата за другите. Ита Вегман бе носител на тази нова нагласа: тя се е излъчвала от нея и е въздействала на другите. Нейните изобретателски дарби, интересът ѝ към хората, човечността и хуморът ѝ били заразителни и оказвали траен ефект
Фразата на Ита Вегман за изкуството на лечението, което може да се развива само по скрити и неявни начини, е особено вярна за антропософската лечебна педагогика.
Една значима фигура като Карл Кьониг, който днес е толкова известен като основател на международното движение за лечебна педагогика „Кемпхил“, се присъединява към Вегман в мига, в който осъзнава значението на антропософската медицина. Насърчен от Ита Вегман, година по-късно, той се свързва с новия лечебен дом в Пилграмсхайн, който се превръща за него в база за интензивна лечебна дейност, която развива в медицинската, социалната и научната сфера до 1936 г.
Събират се редица лекари и педагози, обединени от волята си да помогнат на децата, чиято съдба им пречи да проявят свободно и безпрепятствено своята духовно-душевна същност, и които поради това са смятани от света за патологични и ненормални. Рудолф Щайнер казва, че тези деца се нуждаят от грижа за душата, и с това определение посочва пътя, по който чрез истинско разбиране може да се предложи реална помощ на тези хора.
През годините на практическа работа все повече се убеждаваме колко много прекрасни възможности има да спасяваме децата от една безнадеждна съдба и постепенно да разкрием истинската им същност, забулена от измамното зло на обезобразяващата болест.
Статията подготви Ваня Тодорова по материали от:
https://en.anthro.wiki/Ita_Wegman, и
https://med.anthrobg.net
