Мария Ита Вегман (*22 февруари 1876 г. в Караванг, Западна Ява, Индонезия; † 4 март 1943 г. в Арлесхайм, Швейцария ), холандка по произход, която през целия си живот винаги е наричана Ита Вегман, е основателка на антропософски разширената медицина заедно с Рудолф Щайнер.
Ита Вегман е родена в Индонезия през 1876 г., второто от шест деца в холандско колониално семейство. Баща ѝ Хендрик по това време е управител на захарната фабрика „Паракантероес“ („Правият път“) в резиденцията Караванг, в западната част на Ява. Майка ѝ Хенриета е била фин, но влиятелен човек, който е успявал да издържи на трудностите на живота. Скоро баща ѝ е преместен в източната част на Ява, за да управлява захарната фабрика „Гендинг“ близо до Проболинго. Ита Вегман посещава начално училище в града, на около час път с автобус, от 1882 г. Тя се оказва отлична ученичка и винаги е амбицирана да бъде най-добрата в класа си. След като завършва начално училище, тя получава частни уроци заедно с по-малката си сестра Шарлиен.
През 1891 г. Ита и сестра ѝ са изпратени в Арнем за по-нататъшно образование. През 1894 г. тя се завръща в Ява. На връщане среща млад офицер и се сгодява за него, но той скоро умира от туберкулозна пневмония. Започва търсенето на духовно осъзнаване. Тя взема уроци по пиано и пеене при г-жа Хени Щайнбух-Бастианс, с която се сприятелява. Заедно с нея от около 1896 г. започват да изучават теософия, тъй като тогава теософията е разпространявана в книги от Теософското дружество „Адяр“.
През 1899 г. семейството се завръща в Холандия поради тежко заболяване на бащата. Ита Вегман се обучава по лечебна гимнастика и масаж в Холандия, отчасти в Германия.
През 1902 г., на 26-годишна възраст, Ита Вегман се среща с Рудолф Щайнер за първи път в Берлин и се присъединява към Германската секция на Теософското общество („DSdTG“), клон на „Адяр-ТГ“. В началото на 1912/13 г. „DSdTG“ се отделя от „Адяр-ТГ“ и се основава Антропософското общество. Вегман следва напътствията на Щайнер и става антропософ .
През 1906 г. тя започва да учи медицина в университета в Цюрих, където жените също имат достъп до медицинския факултет. Завършва обучението си през 1911 г. с медицинска диплома и като специалист по гинекология. След това работи няколко години като асистент-лекар в различни болници, включително Винтертур и Лийстал. През 1912 г. открива собствена практика в Цюрих с прилежащ малък лазарет и възможност за физиотерапия.
През 1917 г., в първата си собствена практика, тя произвежда лекарство за рак от имел, с помощта на Рудолф Щайнер. Така нареченият „Искар“ по-късно се развива в най-стария препарат от имел, „Искадор“. През 1919 г. тя ръководи съвместна практика с две други лекарки в Цюрих.
През 1920 г. купува имота „Hirsland“ 198 в Арлесхайм и през 1921 г. открива там частната си клиника „Klinisch-Therapeutisches Institut“ (днес „Ita Wegman Clinic“). Именно тук за първи път е разработена и практически приложена все още младата Антропософска медицина в тясно сътрудничество с Р. Щайнер.
През 1922 г. Вегман основава лечебния дом „Haus Sonnenhof“ за деца, нуждаещи се от духовни грижи, също в Арлесхайм. През същата година, с нейно решаващо участие, е основана Международната лаборатория и клиничен терапевтичен институт „Arlesheim AG“ (днешната „Weleda AG“) с участието на „Futurum AG“ – икономическо дружество за насърчаване на икономическите и духовните ценности.
През 1925 г., заедно с Рудолф Щайнер, тя публикува основната медицинска антропософска работа „ Grundlegendes zur Erweiterung der Heilkunst nach geisteswissenschaftlichen Erkenntnissen“. Ита Вегман се грижи за Р. Щайнер от септември 1924 г. – времето на неговото боледуване, до смъртта му през март 1925 г.
Вегман също така става съосновател и ръководител на Медицинската секция на Училището по духовна наука в Гьотеанума в Дорнах. В това си качество тя инициира и съпътства основаването на множество медицински и лечебни образователни институции по целия свят.
В годините след смъртта на Щайнер възникват множество конфликти между членовете на Изпълнителния съвет, което през 1935 г. води до отзоваването на Ита Вегман. Още преди това да се случи, Ита Вегман пише до Мария Рьошл с дата 22 февруари 1935 г.:
Всички стари форми, включително и последната форма на Антропософията, са напълно разрушени, и сега ми се струва, че вече не е нужно да се търси форма за живота на Антропософията, а че всеки човек е самият той форма, с която Антропософията иска да се обедини. Където това се е случило, хората ще се намерят и ще се обединят, за да станат членове на истинското Духовно Общество. Обществото вече не е необходимо, защото Антропософията вече е на Земята.
Изключването не е отменено като неоснователно до 1948 г., пет години след смъртта на Вегман.
През 1936 г. в Аскона (Швейцария) е основан филиал на нейната клиника, където Ита Вегман прекарва по-голямата част от времето си в последните години от своя живота.
През 1943 г. тя умира в Арлесхайм на 67-годишна възраст. Урната ѝ е погребана в параклис в Аскона, проектиран от художничката и арт терапевт Лиан Колот д’Ербоа, близка приятелка на Вегман.
Статията подготви Ваня Тодорова по материали от:
https://en.anthro.wiki/Ita_Wegman, и
https://med.anthrobg.net
