Велики хомеопати - Херинг

Велики хомеопати - Херинг

Д-р Константин Херинг е  роден на 1 януари 1800г.  в Ошац, Саксония, Германия. Той е израснал в религиозно семейство. През 1817г. започва да учи медицина в хирургическата академия в Дрезден. През 1820г. продължава обучението си по медицина в университета в Лайпциг при именития хирург д-р Хенрих Роби и става негов любим ученик. Д-р Роби бил критик на Ханеман и подобно на други лекари се подигравал с неговия хомеопатичен метод на предписание.

 

През 1821г., когато кампанията срещу Самуел Ханеман е в най-агресивната си фаза, К. Баумгартнер, основател на издателство в Лайпциг, иска да издаде книга срещу Хомеопатията, книга, която напълно би довършила системата. Д-р Роби бил помолен да я напише, но той отказва поради липса на време и поръчва на младия си асистент Херинг. Херинг се заел с книгата и почти я завършил през зимата на 1822г. Но преминавайки през произведенията на Ханеман ,за да добави цитати, той се натъкнал на известния „nota bene for my reviewers“ в предговора към третия том на „Materia Medica Pura“, който, наред с други неща, казва:  „Тази доктрина апелира не главно, но единствено за присъда  на опита - „Повторете експериментите!“, казва на висок глас, "Повтаряйте ги внимателно и точно и ще откриете цялата доктрина потвърдена на всяка стъпка“- и прави това, което нито медицинската система, нито един от т. нар. терапевтици някога е правил или би могъл да направи. Тя настоява да бъде "съдена според резултатите."

 

Херинг решил да приеме предизвикателството. Първата стъпка била да се повтори експеримента с хининовата кора. Резултатът бил това, което Ханеман  предвидил. Херинг започнал да вижда истината в хомеопатията. По-нататъшното проучване на хомеопатичната „Материя Медика“ го убедило в заключенията на Ханеман. По този начин книгата срещу хомеопатията никога не вижда светлината на деня.

 През зимата на 1824г.  Херинг порязал десния си показалец, докато правел дисекция на мъртво тяло. Раната бързо развила гангрена. В онези дни такива рани били предимно фатални. Рутинните ортодоксални лекарства нямали ефект. За щастие на Херинг и на хомеопатията, ученик на Ханеман на име Кумер го убедил да предприеме хомеопатично лечение и му дал Arsenicum album. След няколко дози той се почувствал по-добре и гангрената оздравяла напълно. Херинг бил изненадан и интересът му към хомеопатията се задълбочил. Той се свързва с Ханеман за допълнителни инструкции.

 

През 1826г. Херинг получава магистърска степен от университета във Вюрцбург с най-високо отличие. Темата на дисертацията му била „De Medicine Future“ („Медицина на бъдещето“).

През Февруари 1833г. Херинг пристига във Филаделфия. Той основава хомеопатично училище в Алънтаун, Пенсилвания (Академия Алънтаун). Става член на Академията за природни науки и му представят своите големи и ценни зоологически колекции, включително оригиналния Lachesis mutus от Южна Америка, змията, с чиято отрова е направил първите доказвания на Lachesis.

 Херинг написал много статии, монографии и книги. Той бил главен редактор на „Северноамерикански хомеопатичен журнал“, „Хомеопатичните новини“, „Американското списание за хомеопатична материя медика“ и на списанието на Академията в Алънтаун.

 „Водещи симптоми в нашата материя медика“ представлява монументално произведение от 10 тома. Тази книга е толкова ценна днес, колкото и когато е била замислена. За Херинг симптомът не придобива статуса на водещ симптом, освен ако самостоятелно се появи в доказванията и няколко пъти е проверен в практиката. Той прекарва живота си в написването на тази работа, опитвайки се да събере, провери и потвърди информацията от всички надеждни източници.

 

Той също така е вложил много сили и енергия, за да направи хомеопатията достъпна за много американски семейства, които заради отдалечеността си са имали ограничен достъп до медицински грижи. През 1835г. той издава книга наречена "Домашен Хомеопатичен Лекар". Близо петдесет години по- късно, последното й седмо издание е публикувано скоро след смъртта му. Тази прекрасна книга пълна с хомеопатични съвети за предписание в домашни условия често се е продавала с комплект от лекарства. Двете стават известни в ранните Американски домове като "Кутията и Книгата"/"The Box & The Book"/. Този комплект от хомеопатични лекарства е придружавал много от семействата на Запад по границите на Северна Америка.

 Усилията на Херинг засияват най-добре в областта на доказването на лекарства. Д-р Неш отбелязва, че ако Херинг не беше направил доказване на нито едно друго лекарство, освен доказването единствено на  Lachesis, светът ще му дължи вечна благодарност и това  ще го увековечи.

 

Д-р К. Херинг доказал 72 лекарства, от които следните са най-важните: Cantharis, Colchicum, Jodum, Mezereum, Sabadilla, Sabina, Psorinum, Nux moschata, Lachesis, Crotalus, Apis, Hydrophobinum, Phytolacca, Platina, Glonoin, Gelsemium, Kalmia, Ferrum, Fluoric acid и Phosphorus.

 

Закона на Херинг  

Херинг наблюдава, че излекуването се осъществява по строго определен последователен модел. Той описва този модел под формата на три основни закона, които хомеопатите могат да използват, за да разпознаят, че настъпва изцеление.

1. Според първия от законите на Херинг - изцелението прогресира от най-дълбоката част на организма - умственото и емоционалното ниво и жизненоважните органи - до външните части, като кожата и крайниците.


2. Вторият закон на Херинг гласи, че с напредването на оздравяването симптомите се появяват и изчезват в обратна посока на първоначалния им хронологичен ред на поява. Хомеопатите постоянно наблюдават, че пациентите им отново изпитват симптоми от минали състояния.


3. Според третия закон на Херинг изцелението прогресира от горните до долните части на тялото. Например, смята се, че човек се излекува, ако артритната болка във врата му е намаляла, въпреки че сега има болка в ставите на пръстите си.      

 

Тъй като симптомите се променят в съответствие със закона на Херинг, обикновено се наблюдава отделни симптоми да се влошават в сравнение преди лечението. Ако изцелението наистина е в ход, пациентът се чувства по-силен и като цяло по-добре, въпреки влошаването. Скоро симптомите на обострянето преминават и оставят човека по-здрав на всички нива.

 

 

 

 

 

 

Д-р Константин Херинг е широко известен като "Бащата на американската хомеопатия" и е бил дълбоко почитан от съвременниците си. Той е учител на много видни хомеопати, като Адолф Липе, С. Суон, Калвин Кнер и др. Влиянието му се разпростира в по-голямата част от САЩ в най-доброто време на 19-ти век, в резултат на което хомеопатията процъфтява в тази страна в продължение на около 70 години. Трудовете му продължават да се преиздават и изучават от хомеопатите по целия свят.  Мотото, което носи през целия си живот е: „Силата на нежността е голяма“. 

 

"Въпреки че е призован в зрялостта си, смъртта му пада като тежък покров върху цялата професия. Със смъртта на Херинг е нарушена връзката, която свързва настоящето с миналото,  установеното не се страхува от истината." - Д-р Томас Брадфорд

 

Статията подготви: Ваня Тодорова

FacebookGoogle Plus
Новини
Препоръчваме