ХОМЕОПАТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ АЛЕРГИИТЕ

ХОМЕОПАТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ АЛЕРГИИТЕ

Хомеопатията е много ефективен метод при лечение на алергии, като е в състояние да стимулира организма да се излекува до точката на пълно освобождаване от всички симптоми на алергията.

Много хора са страдали от алергии в даден период от живота си и обикновено най-доброто лечение, което е било предлагано е симптоматично облекчение чрез избягване на алергена или чрез медикаменти. Хомеопатията, като терапевтичен метод обръща внимание, се отнася до причината за чувствителността към алергените в най-дълбокото възможно ниво; Когато тези чувствителности са отстранени, избягването на алергена (веществото, отговорно за алергична реакция) подтискането на симптомите чрез текущи симптоматично лечение става ненужно.

Има много вещества, към които хората могат да развият алергична реакция:

* Храни като пшеница (глутен), мляко и млечни продукти, морски дарове (миди), алкохол, соя, яйца, фъстъци и някои зеленчуци (домати, картофи, патладжани).
* Общи екологични фактори, като прах, полени, плесени, козината на животните (от кучета, котки, или други домашни любимци), прах ,акари, и слънчева светлина.
* Различни естествени и синтетични вещества, като латекс, никел, пестициди, лекарства , отрови от относително безвредни ужилвания на животно (пчели, оси).

Симптоми на алергия се проявяват именно върху границата между външния свят и вътрешната среда на организма: върху кожата и в лигавиците на дихателните пътища, на храносмилателния тракт и очите.

Следва да се отбележи, че някое от тези вещества може да предизвика проблеми на много , иначе здрави хора. Ако случаят е такъв и веществото е синтетично или силно модифицирано от естествената си форма (лекарства, търговска пшеница, генетично модифицирана соя и др), тогава самото вещество, а не личната чувствителност трябва да се разглежда като истинската причина за алергията, а избягването му може да бъде най-доброто решение.

Наистина, има много вещества, срещани в съвременния живот, за които ние не сме физиологично адаптирани. Това е често срещана причина за симптоми на непоносимост, като умора, лошо храносмилане, кожни обриви и диария. Тази непоносимост трябва да се разграничава от алергията поради по-малката степен на конкретност и интензивност на симптомите, както и поради факта, че тя може да е свързана с наследственост, при които тялото не може да се справя със специфични храни и условия на околната среда по причини, които нямат нищо общо с имунната система . От терапевтична гледна точка , към тази непоносимост (с изключение на наследствения тип) се подхожда по същия начин към алергия, въпреки че често с по-силен акцент върху избягване на причинителя.

Освен това, някои форми на астма са алергични по характер.

Каквато и терминология да се използва, целта на хомеопатичното лечение на алергията е укрепване на организма в неговата цялост- физическо и психо- емоционално тяло, което води до повишаване на издръжливостта на организма.

Конвенционалният подход към алергията

Конвенционалният подход към алергията включва стратегия за контрол на околната среда, при която пациентът избягва излагането на алергена, доколкото е възможно. Този метод е ефективен, но има две ограничения: първо, невинаги е възможно пълното избягване на алергена от страна на хора с висока чувствителност, у които дори следи от алергена причиняват пълна, дори живото-застрашаваща алергична реакция.

На второ място, този подход не лекува истинската причина за алергията, която не е алергенът, а чувствителността на индивида към него. Избягването може да елиминира симптомите, но то не е реално излекуване или поне не по стандартите на хомеопатията: "здравето е свободата да се изправиш пред външните предизвикателства с малко съществуващи ограничения". Избягването на алергените ограничава свободата на човек и води до принудителен начин на живот.

Съществуват два типа медикаменти, които най-общо се употребяват при симптоматичния контрол на алергиите: антихистамини и кортикостероиди. От тях, кортикостероидите са най-разрушителни за организма, тъй като те "парализират" имунната система в основата й, докато антихистамините прекъсват алергичната реакция, без да изменят функциите на имунната система.

Друг подход към по-сериозните алергии е имунотерапията, която включва регулярно инжектиране на съответния алерген (или алергени) за дълъг период от време ( от няколко месеца до няколко години); това води до постепенна загуба на чувствителност на организма към тях. Този подход се основава на опростена версия на хомеопатичния принцип "изопатия" и по тази причина не вреди на хомеопатичното лечение (освен че затруднява определянето на това кое от двете лечения в причина за подобрението). Този подход е подходящ за много хора, но изостава по отношение на по-широко разпространеното подобрение, достигнато чрез хомеопатичния подход.

Хомеопатичният диагностичен подход

Хомеопатичното лечение на алергиите започва с разглеждане на физическите симптоми, но не спира дотук. Важни за определянето на диагнозата и предписанията са следните индивидуални характеристики:

житейската ситуация във времето, когато са се проявили за пръв път алергичните симптоми;ситуациите, които изострят тези симптоми;ситуациите, които водят до облекчението им;емоциите, предизвикани от алергичните реакции;как алергичните реакции пречат на нормалния начин на живот или по какъв начин конкретният човек е възпрепятстван в живота си от тях.

Важно е да се разбере, че специфичните алергични реакции не са сами по себе си заболяване, а дават израз на по-дълбок дисбаланс, който е в основата на всички заболявания.