През последните двадесет и пет години от живота си, от 1917 до 1943 г., Ита Вегман полага големи усилия за развитието на редица нови видове терапии, изградени върху познанията, идващи от антропософското човекознание като основа на антропософската медицина, като си сътрудничи с други хора за тяхното осъществяване.
Едновременно в нейната Клиника и Терапевтичен институт в Арлесхайм, Вегман подготвя среда, в която, чрез усилията положени от докторите, терапевтите, изследователите и сестрите, различни аспекти на антропософската медицина успяват да проходят и да се разпространят по света.
В това, което следва, ще направя кратко описание на видовете терапии, които са били развивани в клиниката в Арлесхайм под ръководството на Ита Вегман: евритмична терапия, масаж, лапи и компреси, терапия с живопис, формиране на говора, музикотерапия и хранене.
Евритмична терапия. Пръв Рудолф Щайнер полага основите на терапията с евритмия през април 1921г., под формата на 8 лекции за доктори в Дорнах. И така, евритмията, която преди това била просто форма на артистична изява, а от 1919 г. е използвана и в образованието, била разширена и в трета област – медицинската. Eвритмичната терапия може да бъде представена единствено с участието на лекар, а терапевтът се нуждае не само от обучение в (артистична) евритмия, а също трябва да получи широко познание и разбиране за човека от гл.т на антропософията. В рамките на няколко години новата терапия се използва от все по-голям брой евритмични терапевти в клиниките в Щутгарт и Арлесхайм, в училищата и лекарските кабинети.
Рудолф Щайнер описва своето виждане за евритмичната терапия като медицинска терапия в „Основи на терапията“ (GA 27). След като характеризира естеството на художествената и педагогичната евритмия, той пише:
Ако жестове на движенията в артистичната и педагогичната евритмия се модифицират по такъв начин, че да се разгръщат от същността на болния по същия начин, както при здравия човек, ще се получи евритмична терапия. Движенията, извършвани по този начин, действат обратно на болните органи. Може да се види как нещо, което се извършва отвън, може да продължи директно вътре в органите и да укрепи здравето им, когато жестът е пригоден конкретно за нарушената функция на даден орган. Понеже този метод на въздействие върху човека чрез движение действа върху тялото, душата и духа, той действа върху пациентите по-интензивно и по-цялостно от всички останали двигателни терапии. Но евритмичната терапия не бива никога да се практикува от непрофесионалисти и не бива да се разглежда като нещо, което всеки може да прави. Евритмичният терапевт, който трябва да е добре обучен в познанията за човешкия организъм, може да практикува само в медицински контекст, в сътрудничество с лекари. Дилетантският подход може само да навреди. Терапията с евритмия може да се практикува само възоснова на обективна диагноза.
Масаж. В периода 1900 –1905 г. Ита Вегман получава обучение на различни методи за масаж. В самото начало вероятно самата тя е масажирала своите пациенти. От 1921 г. нататък, в клиниката в Арлесхайм, тя обучава лекари, медицински сестри и други сътрудници в този метод на лечение. Обучението по масаж се провежда по време на ежедневната работа в клиниката и чрез устни направления, като първоначално нищо не е било записвано. Понеже терапевтът всъщност докосва пациента, масажът е много личен, индивидуален метод и изкуство на лечение, който не може се учи от учебник. Подобно на терапията с евритмия, той изисква подробни физиологични и медицински познания, както и задълбочено обучение в различните „захвати“, които могат да бъдат научени само чрез практическо приложение.
Маргарете Ставенхаген (1896 – 1980), която по-късно се омъжва за Рудолф Хаушка и става известна като Маргарете Хаушка, пристига в клиниката в Арлесхайм през 1929 г. В продължение на дванадесет години тя се обучава в различни терапевтични дисциплини при Ита Вегман, благодарение на което терапията с масаж на Вегман се запазва и днес може да се изучава като „масаж Хаушка“. Маргарете Хаушка пише за това по следния начин:
…Тук, разбира се, мога само да опиша принципите, тъй като става дума за вдъхването на нов живот на една техника, която отново да се превърне в живо изкуство, а това, наред с познаването на физическото тяло, изисква ни повече, ни по-малко от факта, познанието за човешкото етерно тяло и висшите му обвивки да бъде вкарано директно в практическата работа. Това означава, че човек трябва да развие ново съзнание за вътрешното качество на отделните части на човешкия организъм. Анатомията е основна предпоставка за това. Но тя трябва да се превърне в духовно-научна анатомия. Човек трябва да изучава как въздухът и водата се вплитат един в друг в живо взаимодействие, тъй като от тези неща може да се научи много – както и каква е ролята на топлината в този процес като водещ елемент на едно всепроникващо цяло. От Рудолф Щайнер знаем, че именно когато астралното тяло е неправилно интегрирано в организма, това предизвиква заболяване, можем да си представим какъв балансиращ ефект може да има едно фино познание за масажа, наред с лекарствата.
След като през 1962 г. М. Хаушка основава школата за артистичен масаж в Бад Бол, тя написва книга за духовно-научния възглед за човека, залегнал в основата на новите методи на масаж: „Ритмична терапия и масаж според Ита Вегман“.
Лапи и компреси. В антропософски разширената медицина важно място заемат така наречените „външни приложения“. Те включват лосиони, очистителни, лапи и компреси, бани и масажи. Ита Вегман има специално отношение към цялата тази област. Под нейно ръководство в Арлесхайм е разработен широк спектър от такива външни приложения, които за няколко години се разпространяват в медицинските практики и лечебните учебни заведения в Европа. Медицинската сестра Елс Айхлер ги описва всичките през 1982 г. в книгата си „Лапи и компреси“, тя работи в Арлесхайм в продължение на пет години. По това време (от 1935 до 1940 г.) цялата област на прилагане на вани, компреси и масажи вече е добре развита в клиниката.
Вани. Можем да предположим, че през годините й в Берлин (1902 – 1905г.), успоредно с методите за масаж, Ита Вегман изучава и балнеотерапии и ги прилага в Цюрих между 1912 г. и 1920 г. В своята клиника, а по-късно и в Зоненхоф, тя развива нови методи. Особено стриктна е по отношение на приготвянето на ваните за пациенти и деца със специални нужди, тъй като при разбъркването на лечебни вещества във водата в нея възникват живи процеси. Тези терапии могат да се извършват само когато човекът, който приготвя ваната, е наясно с връзката между човешкото същество и етерните формиращи сили и е бил обучен в това – по същия начин, по който земеделецът трябва да е наясно с етерното въздействие на определени вещества върху почвата, когато разбърква своите препарати.
Брането на лечебни билки преди разсъмване, на капки нектар рано сутрин, бъркането на препарати за градината, както и работата в лабораторията за лекарства – все дейности, в които всеки, който поиска е можел да участва по времето на Ита Вегман – всички те са свързани с едно обучение, на което можем да се отдадем единствено доброволно, в пълна свобода, но чийто ефект след това се проявява в лечебните сили на лекарите, терапевтите и сестрите. В лабораторията за лекарства на клиниката в Арлесхайм, освен лекарствата и лечебните препарати за самата клиника, се произвеждат и извлеци за вани за вътрешна употреба. От 1929 г. нататък този отдел се ръководи от Рудолф Хаушка.
Художествена терапия. Под ръководството на Ита Вегман се появяват най-различни художествени терапии, които са развити и описани от две от нейните ученички – Маргарете Хаушка и Лиан Коло Дербоа.
Терапевтичният подход на Маргарете Хаушка може да бъде проследен назад до периода между 1029 г. до 1940г. По това време М. Хаушка работи като лекар в клиниката в Арлесхайм и постепенно се запознава с различните терапии, практикувани там.
Когато училището за художествена терапия и масаж в Бад Бол бива открито,терапевтичният подход на Маргарете Хаушка започва да се разпространява по целия свят. В книгите си, озаглавени „За художествената терапия“, тя описва произхода на тази терапия с живопис:
…Специфичните детайли на художествената терапия се развиха почти от само себе си през годините на преподаване и на редовната практика с пациенти. С това искам да кажа, че ежедневният ни опит с пациентите беше най-добрият водач и учител.
…Стимулирането на творческите сили чрез живопис следва съвсем различни закони. Човек трябва да тръгне от душата и чувствата. Емоционалното и психическо състояние на пациента стимулират творческото въображение на този, който създава художественото задание. Тук фиксираните задачи и начин на работа много скоро се оказват безполезни; въпреки това, трябва да се научат законите и моделите и да се осъзнае как душевните сили могат да се насочат в лечебна посока чрез цвета и начина, по който той се използва. Не крайният образ е важен, а процесът, чрез който той се появява и съпътстващите го преживявания, които човек може да изпита.
Художествената терапия е път, по който трябва да се върви посредством душата и заедно с Аза. Това изисква терапевтът да притежава житейски опит и най-вече способност за съпричастност, както и други качества, свързани с отказа от самоизява.
Маргарете Хаушка разви терапия с живопис, като се основава на сливането на душата с цветовете. От тази отправна точка тя осветлява всичко, свързано с болестта и лечението. Изразено в образ, би могло да се изрази така: тръгвайки от средната област на човешкото същество, тя го повежда по моста на дъгата към силите на изцелението.
Говорно формиране. До 1931 г. Ита Вегман не е лекувала нарушения в говора с метода на говорното формиране. Но нещата се променят, когато в същата година бившата певица Марта Хемсот (29 януари 1887 г. – 31 март 1936 г.) пристига в клиниката като терапевт по говорно формиране. След обучение при Мари Щайнер, тя започва терапевтично лечение на пациенти в Арлесхайм и децата в Зоненхоф. Тя преподава и частни уроци на някои от колегите си, включително и на Ита Вегман. Огромният й опит вдъхва живот на многото театрални представления, в които играе и които се играят в лечебните домове.
Знае се, че изговорената дума може да окаже неописуемо влияние върху хората. Тази сила на говора е загадка за хората от нашето време, които не познават неговата природа и произход. Всеки, който се изправя да държи реч, би искал да притежава тази сила, но малцина са природно надарени със силата на Словото. Говорът на повечето хора е неефективен; и дори и да им се налага ежедневно да държат речи, макар и да свикват да формулират мислите си, те рядко увеличават силата на устното си изразяване. Хората обикновено не вярват, че човек може да придобие подобна сила. И все пак има начини да се постигне!
Музикални терапии. В броя на списание Натура от юли 1927 г.(година 2, №1) Вилма Валтер, Ойген Колиско и др. пишат статии за значението на музиката в лечението и терапията, особено в рамките на лечебното образование.
Авторите не споменават за съвместната си работа с Валборг Вербек в областта на музикотерапията с пеене, но скоро това става известно чрез Ойген Колиско, който активно подкрепя този метод на лечение; а през 1938 г. самата Валборг Вербек издава книга на тази тема: „Откриването на гласа. Път към катарзиса в изкуството на пеенето“, от 1922 г. нататък тя започва да разработва първите опити за нов вид терапия с пеене. През 1927 г. и 1928 г. Ита Вегман на няколко пъти я моли за съвет при лечението на пациенти.
Честно казано, опасявам се, че това е прекалено сериозен въпрос и твърде труден за справяне за моята ученичка, тъй като тя едва отскоро е посветена във всички упражнения; и за да се избегнат евентуални проблеми, е необходима силна способност за наблюдение и слушане, за да може да бъде променен ходът на уроците, преди ефектите да станат прекалено силни.
След Втората световна война Валборг Вербек използва музикалната терапия за лечение на деца с увреждания в лечебното заведение в Еквалден.
През 1926 г. Едмунд Прахт изобретява лирата. Ита Вегман я подкрепя много активно. Чрез лирата възниква нова, международна музикална култура, която става ефективна и от терапевтична гледна точка за пациентите и в лечебните домове.
Хранене. Ита Вегман винаги е проявявала голям интерес към областта на храненето и диетата. Самата тя е вегетарианка от 21-годишна възраст. Тя е добра готвачка и още през 1921 г. започва да съветва своите сътрудници и пациентите в клиниката си относно значението на доброто хранене, което е не само „здравословно“, но също така и разнообразно и стимулиращо. Наред с голямата билкова градина, засадена на територията на клиниката, тя иска да добива и собствено мляко и да отглежда зеленчуци, за да може да провежда ефективна програма за хранене. Тези усилия придобиват по-широк контекст, когато през 1924 г. Рудолф Щайнер възлага на градинаря и фермера Карл Ланг да се грижи за земите на Гьотеанума и „Holle“. Ланг е помолен да провежда разговори с Вегман през ден. По този начин снабдяването на клиниката с храна от самото начало е свързано с биодинамичното земеделие, а последиците от това са имали дългосрочна полза както за кулинарното изкуство, така и за изследването и практикуването на нов начин на хранене.
През няколкото години, между 1927 и 1932 г., само в списание Натура са публикувани двадесет и три изследвания и доклади за храненето, пекарството и диетата, от дванадесет различни автори.
Готвачката Елизабет Данк събира и публикува рецептите от клиниката в своята книга „Готварското изкуство на изтока и запада“.
Резултатът от цялата тази дейност е все още далеч от желания от Вегман. Тя иска да привлече вниманието на международната общественост към тези нови методи на хранене и за тази цел организира през 1930 г. в Берлин голяма конференция на тема „Медицина, хранене и земеделие“, известна днес като „конференция по хранене“. Нейният доклад за това (Информационен бюлетин, година 7, № 45, 9 ноември 1930 г.) показва вижданията й в тази област:
В Берлин в Briidervereinhaus („Къща на братското сдружение“) се проведе конференция на тема „Медицина, хранене и земеделие“. Целта на тази конференция беше да се привлече вниманието върху значението на правилното хранене, тъй като то е свързано с растящото човешко същество в неговото душевно-духовно развитие. Правилното хранене зависи, от една страна, от правилния избор на храна, но от друга страна, и от храната, отгледана в здрава почва.
Селскостопанските продукти под формата на зърнени култури, зеленчуци и плодове, отглеждани в биодинамично обработена почва, бяха станали достатъчно достъпни, за да може да се проведе такава конференция. Но освен това особено се оцениха демонстрациите на значението на правилното приготвяне и комбиниране на храната, както и на това как различните храни са полезни при някои специфични заболявания. Ето защо, за да се получи практическа представа, беше необходимо наред с лекциите да се организира изложение на земеделски продукти и да се даде възможност на хората да опитат сурови и сготвени мостри, за да се запознаят с качеството на храните и с правилните методи за приготвяне на храната.
Вечерта, в още една съвместна лекция, д-р Кьониг и д-р Хаушка направиха преглед на хранителните процеси от гледна точка на духовната наука. Както теоретично, така и чрез експерименти, те показаха как хранителният процес е двустранен: потокът от вещества от приетата храна, който преминава отдолу нагоре, и свръхсетивният, космически хранителен поток, който, засмукан от етерните и чрез нервно-сетивните процеси, изгражда човешкото същество отгоре надолу. От страна на земеделската секция хер Шварц говори за отглеждането на зеленчуци.
След тази конференция д-р В. Каелин изнесе лекции с диапозитиви в Берлин, Дрезден, Бреслау и Лайпциг на тема „Ранна диагностика на рака“. Тези лекции бяха изключително популярни и след всяка от тях се провеждаше оживена дискусия с лекарите. Навсякъде си личи големият интерес сред всички групи към този въпрос.
Единствено през краткия период между 1927 – 1933г. началните етапи на тази работа стигат до вниманието на обществеността. Това става възможно чрез антропософската изследователска работа на колегите на Вегман – хора като Рудолф Хаушка и Хилма Валтер. По време на Втората световна война цялата тази изследователска област потъва под повърхността. Докато Европа се разпада в развалини, някои от тези учени продължават изследванията си и успяват, след като вълните на хаоса и разрухата отново утихват, да покажат плодовете на своята работа. Рудолф Хаушка например прави това, като създава фирмата за производство на медикаменти „Вала“; Хилма Валтер пък провежда наблюдения върху растения във връзка с човешкото хранене и медицината.
Статията подготви Ваня Тодорова по материали от:
https://en.anthro.wiki/Ita_Wegman, и
https://med.anthrobg.net
